Чакането не е като чукането по прозорци

<p>Чакането не е като чукането по прозорци е книга за онзи тъмен коридор на човешкото време в който нищо не се случва - а точно тогава животът се променя.</p><p>В тези гротескови есета Николета Манчева разплита тишината като пространство между две врати: между намерението и избора между страха и свободата между това което можем да бъдем - и това от което все още бягаме.</p><p>Тук не се чака човек - чака се смисълът.<br>Тук не се търси отговор - а собствената способност да поемеш дъх.</p><p>Чакането не е слабост.<br>То е метафизична архитектура: тъмна катедрала от сенки в която човекът се учи да издържа без да се разпада.</p><p>Тази книга не те утешава.<br>Тя те поглежда в очите.<br>И те принуждава да признаеш онова което винаги си знаел - че онзи който чакаш да се появи... си ти.</p>