Барнаби Ръдж: Barnaby Rudge Bulgarian edition

В комините на изгубените стаи лястовици бяха свивали гнездата си в продължение на много дълга година и от най-ранната пролет до най-новата есен в колоните цвърчеха и цвърчаха цели колонии врабчета. Имаше повече гълъби около мрачния двор на конюшнята и външните постройки отколкото някой друг освен хазяинът можеше да изчисли. Колелещите и обикалящи полети на мръсотии фентъли барабани и пеперуди може би не бяха съвсем в съответствие с гроба и трезвостта на сградата но монотонното гукане което не спираше да се повдига от някои от тях по цял ден беше подходящо то точно и сякаш го приспи. Със своите надвиснали истории сънливи малки стъклени стъкла и изпъкнало лице и изпъкнало над пътеката старата къща изглеждаше така сякаш кимаше в съня си. Наистина не се нуждаеше от много голяма фантазия за да открие в него други прилики с човечеството. Тухлите от които е построена първоначално са били наситено тъмночервени но са станали жълти и обезцветени като кожа на старец; здравите дървени части бяха изгнили като зъби; и тук-там бръшлянът като топла дреха за да го утеши във възрастта си обгръща плътно зелените си листа около износените от времето стени.